Още в миналото необходимостта от налагане на малък, компактен и удобен за градски условия автомобил наложи едно правило – той да е малък. Съобразявайки това правило, производителите на автомобили се замислиха къде е по-рационално да поставят двигателя. Дали той да се намира в предната част или в багажника.
Ето, така се появила идеята за конструкторите да поставят двигателя в задната част на автомобила, а там той да образува общ блог със съединителя, предавателната кутия, главното предаване и диференциал. Всичко това отвеждано с правилните консумативи и въздуховоди.
По този начин се премахва картинния вал и тунелът, направен за него в купето на автомобила. При малкия автомобил това осигурява съществена икономия на място, маси и разноски. Така било въведено стандартно решение за микролитражните автомобили. Масово станали популярни сред автомобили на марките Рено, Фолксваген, Фиат, Порше, Шевролет Корвер и др.
Около добрите страни на автомобил със заден двигател дойдоха и известни недостатъци. Все повече фирми, започнаха да обръщат внимание на конструктивното решение. Трудностите се появяват, когато се заговаря за скорост и максимално използване на свободните пространства в автомобила.
Когато двигателят е разположен отзад, то за багажник, трябва да се ползва предната му част. Предният двигател обаче не може да бъде достатъчно голям и да ползва плоско и равно дъно. В тези случай се налагало собствениците на такива коли да ползват допълнителен багажник, които се поставял над купето. В търсене на удобство конструкторите на автомобили измислиха една по-рационална и практична схема – преден двигател и предно предаване. Автомобилът с предно предаване има по-съвършена система на задно окачване и по-устойчиво движение при лош път. Това създава обаче и по-голяма склонност към боксуване при потегляне и движение по хлъзгав участък или стръмен склон.